МКБППМН-Кубрат: А сега накъде?! - вълненията на абитуриентите от кубратския клуб „Емпатия“, випуск 2026

Атмосферата в Клуб „Емпатия“ тези дни е изпълнена с много вълнение и позитивни емоции, поводът е прекрасен – изпращане на поредните абитуриенти, от випуск 2026. Това са Максимо Тодоров от СУ „Христо Ботев“, Толга Мехмед и Айсел Хюсеин от ПГ-Кубрат. Участието им в десетки инициативи на клуба свързани с добротворството са значим принос, както за тяхното израстване, като добри младежи, така и като хора, развили умението да „влизат в обувките на другия“. Както техните връстници, така и те са изправени пред сериозното предизвикателство - А сега накъде!? Всички те преживяват един от най-важните етапи от своето развитие - преминаване от юношеството към света на възрастните, време в което правят сериозни избори и вземат решение свързани с тяхното близко бъдеще. С какво ще запомнят, годините в училище, кои спомени ще останат в сърцата им, в каква посока ще тръгнат, какви перспективи чертаят, научваме от техните искрени изповеди и разсъждения. А на нас възрастните, ни остава да им благодарим, че ги има, че са носители на новото, на силата и светлината, и с пожелание на Добър час, и да преследват смело, и дръзко мечтите си! Максимо Тодоров, СУ „Христо Ботев“-Кубрат: „И ето, че дойде моментът, който дълго време изглеждаше далечен — краят на училището. Стоя на прага между познатото и неизвестното, и си задавам въпроса: А сега накъде? Тръгвам си от училище с чувство на благодарност. Тук израснах не само като ученик, а и като човек. Научих уроци, които не са написани в учебниците — за приятелството, за доверието, за грешките и за това как да се изправяш след тях. Училището не беше просто сграда, а място, където намерих част от себе си. Ще помня смеха в междучасията, притеснението преди контролни, радостта от малките победи и подкрепата в трудните моменти. Ще помня учителите — не само с уроците им, а с вярата им в нас. Понякога строги, понякога разбиращи, но винаги оставящи следа. Тръгвам си и с малко тъга. Защото осъзнавам, че няма да има повече същите дни, същите хора на едно място, същото безгрижие. Но тази тъга е красива — тя означава, че всичко това е имало значение. Ще помня и моментите в Клуб „Емпатия“-пространство за добротворство, грижа и подкрепа за деца и възрастни. Ще помня радостта и удовлетвореността след всяко стоплено сърце и усмихнато лице. А накъде оттук нататък? Напред — към мечтите, които тепърва ще се сбъдват, към пътищата, които сами ще избираме. Може би ще има несигурност, може би ще има страх, но има и надежда. Защото всичко, което сме научили досега, е нашата основа. Не си тръгвам със сбогом, а с „до скоро“ — към спомените, които ще нося със себе си, и към хората, които ще останат завинаги част от моя път. И макар да не знам точно накъде води той, знам едно — готов съм да тръгна!“ Айсел Хюсеин, ПГ-Кубрат: „Изборът ни след училище е първият ни акт на зрялост. Всеки край дава начало на нещо ново и вълнуващо. Въпросът “А сега накъде?” вълнува много ученици, приключили своя гимназиален етап в училище. Всички изпитваме страх, когато сме застанали на прага, и усещаме сладката носталгия шептяща ни “върни се!”, докато пред нас е мистериозното бъдеще. Смятам че, човек трябва да се мотивира от прекрасното минало, и храбро да продължи към по-светлото бъдеще! Никога няма да забравя първият учебен ден, когато ме беше страх от новия си клас. Бях толкова притеснена и затворена, че се въздържах трудно за да не заплача. Сещам се и колко смешно беше всичко това, когато милата ми класна даваше всичко от себе си, за да проговоря нещо без да ми се насълзят очите. Е, пет години по-късно, вече се чувствам по-самоуверена и вече знам своя път накъде ще ме отведе. Русенският университет “Ангел Кънчев” е мястото, където ще се спра и продължа да се развивам, като социален педагог. Аз ще помагам и разбирам децата, които са били отречени от общността и ще направя всичко, за да не се чувстват и те самотни сред толкова студени лица. Вярвам че животът е по-красив, когато човек заобикне себе си, и живее своя живот само за СЕБЕ СИ. Ще науча всяка малка душа да порасне и силно да прегърне прекрасното дете в своето сърце. Очаква ме един вълнуващ път изпълнен с много изпитания, които няма да ме спрат да забравя за какво се боря. Аз ще се боря за всяка усмивка скрила се зад насълзените лица, и ще науча всяко същество да се бори и защитава своето сърце, както ме е научила и моята учителка. Моят път ми , шепне че аз искам да съм ангел!“ Толга Мехмед, ПГ-Кубрат: „Петте години прекарани от мен в Професионална гимназия-гр. Кубрат ще ги запомня с много емоции и уроци, които са незабравима част от моя живот. Училището ни учеше не само на знания, но и на дисциплина, както и на това къде, кога, с кого и как да разговаряме и да се държим. Отношенията между хората са много важни, на които се учим още в училище. Всеки е с различен начин на мислене и по друг начин приемат нещата. Първото, за което се сещам е първият учебен ден. Сред многото-само с двама, трима познати. Но сега с всеки от тях сме в добри приятелски отношения. Ех, не мога да кажа, че е нямало дразги, но бяха в границите на нормалното. Незабравими са забравените домашни, които се опитвахме да ги напишем в междучасията, притесненията преди контролни и радостта след получената висока оценка, както и екскурзиите в Балчик, Бургас и много други места. Едни от най-хубавите мигове бяха по време на състезанията „Млад фермер“, в които участвах пет поредни години. Всеки учител ще го запомня с нещо различно, класната с израза й „днес е загубен ден за българската демокрация“. Илиев с огромния му опит в работната му сфера като агроном. Велиева със стремежа си всички да си вземем успешно матурата по български език и литература. А сега накъде? Сега вече взе да става забавно, всеки ще поеме по различен път. Аз ще поема по прашния път на студентския живот из пловдивските улици. Тоест ще се запиша в Аграрен университет Пловдив. Искам да следвам агрономство-полевъдство. Защо избрах тази специалност, защото сме земеделски район и родителите ми се занимават с това. Браншът има нужда от професионалисти. И накрая искам да благодаря, и на прекрасните приятели от Клуб „Емпатия“, с които сътворихме много малки чудеса, както за малки, така и за големи, и за приятното, и полезно време, в което се срещахме при всяка нова инициатива.“ МКБППМН-Кубрат

 

 

 

Назад