Начало » Добре дошли в Кубрат » Историческа справка

 

Историческа справка

Един градец със името на хан
във дън сърцето тихо се обажда.
И хукват спомените ни натам,
като към извор, гонени от жажда.

 

На километър и половина източно от Кубрат в местността “Янка”, се намира балбунарската селищна могила. Разкопките, направени тук от археолога Васил Миков през 1924-25 г. дават на българската археология изобилен и разнообразен материал, който е единствената ни връзка с хората, живели по нашите земи в края на Неолита и началото на каменно-медната епоха.

 

През VІІ век народностният състав е бил славянобългарски. Селището просъществувало до началото на ХІV век, до падането на България под османско иго. На негово място е създадено от пришълци село Балбунар. Първите къщи са разположени около “медения кладенец”, сега площад “Възраждане”.

 

Според легендите, селището е създадено в началото на ХV век. Тогава по тези земи е господствал зъл и алчен владетел на име Еница. Той затворил 28-те кладенци и оставил само един. Местните жители и тези от околните села трябвало да купуват с медни пари водата от кладена. Затова селото било известно с името Балбунар (меден кладенец). Най-ранното писмено сведение за него е от 1624 г.

 

През 1890 г. в Балбунар се открива основно училище, а през следващата година се учредява читалище “Кирил и Методий”.

 

Петър Иванов – Комитата, като заместник-кмет е инициатор за отпочване строителство на обществени сгради – болница, църква, читалище, кредитна кооперация “Плуг” и др.

 

През 1930 г. е завършен Общинския дом, поставени са основите на паметника на падналите във войните кубратски граждани.

 

Успоредно с това особени грижи се полагат и за главния поминък на населението: земеделие, скотовъдство, дърводобив, тухларство, търговия с бакалски и манифактурни стоки. Основава се трудово-производителна кооперация, която обединява всички дребни занаятчии. Най-забележителната придобивка на Кубрат до 1940 г. са двете мелници, две даракчийници и една маслобойна.

 

Балбунар приема новото си име през 1934 г. на хан Кубрат, известен със своя мъдър завет към синовете си: да са единни, за да не може никой да ги сломи, както не могат лесно да се пречупят пръчките лозови, вързани в един сноп.

 

През 1949 г. село Кубрат е обявено за град с Указ 790 / 30.09.1949 г., ДВ 98 / 09.12.1958 г.

 

Кубратчани са признателни на личности с особени заслуги към града - Иван Чунчев, Димитър Николов, Лили Иванова, проф. Ст. Гайдарджиев, Стоянка Харалампиева, Христо Иванджиков-Маестро, Люба Баева, Иван Иванов, Борис Илиев и много други.